новини

Хрельовата кула – безценен паметник на Средновековието

IMG_3850 (1) ХРЕЛЬОВАТА КУЛА се издига в източната част на двора на Рилския манастир, северно от главната църква „Рождество Богородично“. Построена е в далечната 1335 г. в стила на балканската архитектура от Средновековието с почти квадратен план (7,70 х 8,20 х 7,50 х 8,35 м) със скосени ъгли на призматично й тяло и е типично средновековно отбранително съоръжение. Височината на кулата е 23,60 м.
Стените на кулата отвън са подсилени с по три масивни вградени стълба (ширина 1,10 х 1,20 м и височина 17 м.), заловени в горния си край с арки, имащи отвори, предназначени за изливане на горещо масло, олово, хвърляне на камъни и като отходни места при отбрана.
Стълбовете играят ролята на контрафорси и придават на постройката по-голяма стабилност. Тяхната връзка в горната част позволява да се разшири площадката на последния етаж, където е разположен параклисът IMG_4315„Преображение Господне“.
Кулата е изградена от различни по големина камъни и плоски тухли, които придават на повърхността на стените й мозаечен характер чрез полихромна декоративна украса от вградени в зидарията тухли, образуващи розети, кръстове и др. форми. Приземието на кулата се е използвало и за строги епитимии над прегрешилите братя, както и за изолиране на душевно и заразно болни. Кладенецът осигурявал питейна вода в случай на обсада. Кулата има 5 етажа, които са съединени помежду си с тясна каменна стълба, вградена в дебелите 1.80 м стени. С течение на времето Хрельовата кула е претърпяла изменения. При възстановяването на манастирските сгради след големия пожар от 1833 г., към западната част на кулата била пристроена през 1844 г. камбанария, запазена и до днес.

ПАРАКЛИСЪТ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ е разположен на последния етаж и има две помещения,разположени по оста изток-запад. Архитектурата и композицията имIMG_4305 подсказват, че още от самото начало на строежа те са били предназначени за християнски храм, състоящ се от предверие и наос. От трите си страни параклисът е заобиколен от галерия, а на изток – от външната стена на кулата. През 1944 г. са били открити няколко фрагменти от най-старите стенописи.

IMG_4074
Галерията около параклиса“Св. Преображение“

Разкриването, почистването и консервирането на фреските в параклиса е направено от проф. Любен Прашков от 1965 до 1970 г. Той ги датира в периода между построяването на кулата – 1334 – 1335г. – и смъртта на ктитора деспод Хрельо – 1342 г. Стенописите са създадени в апогея на исихазма, вероятно от двама, неизвестни монаси. Думата „исихазъм“ е гръцка и означаваща мълчание, тишина, безмълвие. Особено важно значение за исихастката практика има съзерцанието на Таворската светлина – онази светлина, която видяли апостолите по време на Преображението на Господ Иисус Христос на планината. Чрез тази светлина, нетварна по своята природа, подвижникът, непрестанно молещ се, влизал в общение с Непостижимия Бог и се преобразявал в нова твар. Изкачването по тесните каменни стъпала напомняло на монасите за планината Тавор и за станалото там Преображение на Христа, облян от нетварната Светлина, а битките около стените на кулата с обсаждащите били своеобразен Армагедон.

IMG_4136 (1)
Сцената „София –  Премъдрост Божия“ в купола на източното помещение

Източното помещение е служило за наос, защото неговата структура е оформена като основно храмово помещение с апсида на изток и вграден престол и размери 3.75 х 2.75 м и височина 3.98 м. Отгоре помещението завършва със своеобразен шестребрен сляп купол без барабан, характерен за Балканите през 14 век. В купола на източното помещение е изобразена рядко срещаната тема в християнската иконография: “София –Премъдрост Божия”. В центъра, в сияние е нарисуван Христос Емануил (от евр. – с нами Бог, Ис.7:14) с трилъчев ореол, в цял ръст, седящ на звездна дъга, с разперени ръце. Пръстите на дясната му ръка са повдигнати нагоре, благославяйки, а дланта на лявата е обърната надолу в подканващ жест към разположената под Него Небесна трапеза. Фигурата е в центъра на кръгово сияние. Изображението е известно под названието „Христос Логос – Слово“. В християнската иконография Словото олицетворява въплътената Божия Премъдрост. В основата на изображението на Премъдростта лежи текстът от 9 гл. на Притчи Соломонови: „Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;“

IMG_4116
Евангелист. Югозападен пандатив. Източно помещение

Около младия Христос по кръга на сиянието летят седем крилати голи фигури, препасани със светли плащове около бедрата – олицетворение на седемте дарове на Светия Дух (християнските добродетели). „а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (Откр.4:5). Седемте стълба са символ и на седемте таинства, чрез които Църквата живее.
Под тях се разгръща “Божествената Литургия”, в която участват представители на отделните йерархически категории светци: йереи, царе пророци, мъченици и апостоли – това е шествието на предстоящите пред Христос, изпълващо понятието СЪБОРНОСТ – свободното единение на всички в любовта към Бога и един към друг. Именно тази съборна, събрано в едно Вселена е замислил Бог в Своята Премъдрост: Той иска именно чрез нея да бъде победено хаотичното царство на смъртта.
В пандантивите са изобразени четиримата евангелисти – така християнското вероучение намира своята опора в евангелията. В горната част на южната и северната ниши са изписани сцените от срещата на цар Петър и св. Иван Рилски. На западната стена, която е най-силно повредена, личат остатъците на сцената от житието на св. Иван Рилски, когато той връща изпратеното му от цар Петър злато.
Западното помещение е по-голямо и представлява неправилен квадрат. По средата на всяка стена има по един вход. И тук декорацията спада към един рядко срещащ се цикъл, в който са илюстрирани няколко от последните псалми на цар Давид, известни още като “Всякое дихание да хвалит Господа” (Пс.150:6). Тя е продължение и въведение към стенописите в източното помещение („София – Премъдрост Божия“), в което може да се влезе и излезе само преминавайки през западното помещение.

IMG_4089
Христос Вседържител купола на западното помещение

Началото на темата за небесната възхвала на Бога започва с допоясното изображение на Христос Вседържител разположено в центъра на слеп купол. Христос, в образа на Небесен Цар и Съдия – благославя с дясната ръка, а в лявата държи затворена книга – Евангелие – символ на онази Тайна, която ще се разкрие пълнотата си в последния ден на Страшния Съд, когато „всичко тайно ще стане явно“, от Книгата на Живота ще бъдат снети печатите и Словото ще съди света. Христос като Вседържител на света е изобразен обкръжен от „небесните Сили“, с помоща на които Господ управлява Вселената – те движат звездите и въздействуват върху природните сили. Около Образа на Христос личат изображенията на слънце, полумесец и звезди, а така също срички и думи от първи до трети стихове на 149-ти псалм: “Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го всички блестящи звезди…“

IMG_4090
Архангел в запазното помещение

По-надолу се редуват архангели и серафими. Архангелите са с крила, в тържествена поза, облечени в императорски дрехи вървят с протегнати напред ръце от втори стих от 148-ми псалом: “Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства…”.
На западната стена, върху скалист терен е изобразена група от четирима музиканти, които свирят на тръба, лютня, псалтир (цимбал) и  кастанети. Сцената завършва с фигурата на барабанчик.

IMG_4095
На северната стена е разположена сцената “Хоро“

Това е най-големият музикален ансамбъл, представен в стенописите от 14 век и една от най-редките сцени с битов характер, според третия от стиховете на 149-ти и 150-ти псалми: „Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи.  Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.“

Пред групата “Младежи” в източната половина на северната стена и по-високо над пандантива се забелязват остатъци  от фантастични изображения на различни животни, влечуги и прочие, които фигурират в текста на 10 стих на 148-ми псалом. „…зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати“. Между тях по-добре са запазени две глави на двуроги животни с дълги шии – това е тварта, каквато я е замислил Бог в Своята Премъдрост, прославена и събрана в храма. На източната стена има група от шест пеещи мъже, в къси обикновени ризи, които се движат стремително с протегнати напред ръце. Това е групата на старците според 11 и 12 стихове от 148-ми псалом: “Хвалете Го, земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии, момци и девойки, старци и деца…”

IMG_4099
Групата на „Старците“

Запазена е част от полуизтритата композиция от фигури на млади хора, които са представлявали компактна група,  движеща се на изток.Тя заема освен източната половина на стената и част от североизточния пандантив. За съжаление, от нея са останали само едва различими следи. Групата “Земни съдии” – силно повредена, от южната стена илюстрира 11 стих на 148-ми псалом. На западната половина на южната стена е разположена сцената “Наказание на царете”, илюстрираща от 6 до 9 стих на 149-ти псалом:  „Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им, за да извършват отмъщение над народите, наказание над племената,

IMG_4110
Сцената „Наказание на царете“

  да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни, да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии, Алилуя.“ Това е най-динамичната сцена, свързана с текста на псалмите.

 Сцената композиционно е свързана с изображението на съседната западна стена, илюстрация на 1 стих от 150 псалом : „Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.“ 

 

Снимки: Н. Комарова