Авторски проекти

Тревожната камбана

porta7 декември сутринта. Събуждам се някак тревожна. Нещо не е наред. От много време насам не е наред. Поглеждам през прозореца с все още сънени очи и куполът на „Свети Георги“ блясва с мощна сила, така че да ме ослепи. А може би блясъкът не е ослепителен, а напротив – отварящ очите… В този момент ледена мисъл ме прониза -разбрах какво ме тревожи. Не съм ходила на църква от памтивека. Защо ли?

Причината, поради която ти пиша, читателю, е един нелеп спор между две институции. Позволявам си думата „нелеп“, защото тук става въпрос за административна некомпетентност, бюрократска бумащина и безочие от две страни – държавна и църковна. Това не е спор между Бога и човека. Ха, Бог отдавна е разбрал човека, но човека Бог очевидно не е разбрал. Храм паметникът „Свети Александър Невски“ не е нито на държавата България, нито на Синода. Днес камбаните ще бият тревожно в знак на своеобразен протест. Протест на обикновения мирянин, който иска да е част от Небесното царство – там, високо, където управляват справедливостта, свободата и любовта. Не че някой ще обърне внимание. Не. Звукът ще отшуми безславно и борбата за собствеността на храма ще продължи. На най-представителния ни храм, на мястото, пред което всеки чужденец идва да се снима, но за жалост само до тук. Този храм не функционира както би следвало. Ако това не е мястото, където можем да намерим утешение, съвет и подкрепа, то тогава къде?

И ако думите ми до тук ти се струват дръзки и неудобни, то нека така да бъде. Но това ли е истинският проблем на Църквата? В светския живот на днешното ни общество тя отдавна е загубила стойността си като свято място. Църквата трябва, задължително трябва да помисли върху сериозните проблеми, които далеч надхвърлят две хартийки, които „доказват“, че някой храм е „собственост“ на някого. До тук ли сме опрели – най-излъчваната новина да е един отвратителен и унизителен скандал между две страни, борещи се не за духовното пробуждане на народа, а за материална придобивка на няколко камъка и един златен купол? До тук ли сме опрели, че не се обясняват правилно и акуратно нещата на хората, които от страх не влизат в храмовете (например наближаващият празник РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО… не Коледа), та най-интересно отново са жълтите пропаганди на няколко жадни за величие хора? Явно. В този ред на мисли, нека бият тревожно камбаните. Да бият дори всеки ден по-силно. Защото действия се искат, за да бъде една вяра запазена. Действия и радост иска Господ Иисус Христос от нас, не спорове.
Между другото, докато ти, читателю, четеш и, сигурна съм, се съгласяваш с мен, нищо не се променя в насоката на истински будителското дело. За да се случват нещата трябва да се излезе от зоната на комфорт и да се говори колко важно е да си припомним думите на Спасителя, да се изяснят дори най-дребните подробности, за да навлезем в една по-интелигентна сфера на духовното и извисеното.
Докато най-големият проблем е собствеността на „Свети Александър Невски“, зависими, болни, гладни и жадни търсят утеха някъде там на улицата. И, да, зная как една определена група от хора ще кажат, че Църквата не е място за социално дело. А тогава за какво е? За да разберем какъв организъм е Църквата, как по онтологичен начин се свързват Небето и Земята именно там – в живата Църква, първо трябва да се погрижим за тези, които не разбират какво ние богословите с тежки термини изразяваме. Насочвайки вниманието към нещо толкова земно и преходно е не само тревожно, но и пагубно. Губим центъра на цялата идея за вярата и религията – Спасението. Докато делим, не можем да събираме.
Впрочем защо храмовете се заключват вечерно време…

Фотограф: Nora Radeff