Религията в медиите

Присъствието на религиите и религиозното в Медиите

“Истината е толкова помрачена в наше време, а лъжата е толкова здраво вкоренена, че никога не ще разпознаем истината, освен ако я обичаме.” (Паскал).

 

I.         Увод

След дългите атеистични години, в които имаше култ към личността, след 90-те години много бързо навлязоха много религии с претенции, че всяка е най-точна за истината. Но истината е само една. Когато истината се раздвоява или разтроява, второто и третото не са истина. Много религии на екрана и по медиите, водят пропаганда за тяхната истина. Но от тези много истини човек се обърква и лута.

Aко сме по-точни има една Личност, от която се сменя и летоброенето или започва нова ера. Вече близо от 2000 години, Личността на Иисуса Христа, е камък за препъване на много народи. Но и Неговото учение възприето от някои народи е гарант за запазване идентичността на тези народи. Българският народ се самоопределя като Православен християнски народ. Около 80-85 % заявяват своята принадлежност към Православието. Вече 27 години преход и търсене. Много православни предавания по медиите, телевизия и други електронни блогове, успоредно с тях и астролози, мюсюлмани, будисти и други по-малки религиозни общности, говорят „хубави неща“, обещават мир и добруване между човеците и народите. Но сме свидетели на противоположни успехи. Или бих се изразил по моето скромно мнение, че не знаем как да черпим духовни и материални блага от Твореца на Вселената. А тези правила са толкова прости и достъпни за всеки човек. Но традиционните православни предавания не се занимават с този проблем, а с някакви отвлечени работи, които стоят много настрана от центъра на живата истина. Хората не знаят как да се взидат в този Богочовешки организъм, и оттам да черпят духовни и материални блага. В над 90% от предаванията по медиите се разискват дребнави спорове. От моя гледна точка, в тези спорове забравяме да посочим и утолим духовната жажда на зрителя, не че второстепенните и третостепенните проблеми, не трябва да се разрешават. Сам Спасителят Христос ни призовава:

“ Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“, (Матея 6:33)

 

 

II.         ИЗЛОЖЕНИЕ

 

По мое мнение, медията е като ножа – с който можем да режем хляб и да утоляваме глада на гладните, но може и да убиваме с него хора. Няма човек, който да не може да разпознае доброто от злото, независимо от неговите религиозни убеждения. А щом това е вложено във всеки човек да различава доброто от злото, значи и Този, който го е вложил е Един Творец.

„Господи…Обедини всички в единодушие и създай изредни люде, които да мислят еднакво за твоята истинска вяра и право изповедание…“, (Из предсмъртната молитва на славянският просветител св.равноапостолен Кирил – Константин Филосов).

На фона на всички религии изпъква Православната вяра. Преди две хилядолетия въплътилият се Бог, Богочовека Иисус Христос, дава обещание на своите Апостоли:

„ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;“, (Матея 16:18)

И това се сбъдва до ден днешен, Личността на Иисус Христос реално присъства в света със Своята Църква. Тя е жив Богочовешки организъм с глава Христос. Всички въцърковени християни, черпят духовни и материални блага от Твореца. А най-важното е придобиване на вечността.За да може всеки човек, да се вгради и черпи от Богочовешкия Организъм сили (Благодат), трябва и Евхаристийно общение. Или тайнството на светото Причестение, ни вгражда в този Богочовешки организъм и ние ставаме част от Есхатона (Вечността). Много народ следваше Иисус, Той се обърна и им заговори:

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.“, (Йоана 6:54)

„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.“, (Йоана 6:56).

Този текст от Евангелието е задължителен за всеки, който нарича себе си Православен Християнин. Или всеки християнин трябва да присъства на всяка Света Литургия и да се причестява с тялото и кръвта Христови. Освен по независещи от него причини, като болест, работно място, на път и други основателни причини. Ето, за тази малка на пръв поглед работа, е целият проблем на духовниците и на предаванията по медиите. Ако влезем в неделя на Богослужение или на голям Господски, Богородичен или Светийски Празник, ще видим че храмовете са почти празни, а от присъстващите християни се причестяват едва един, два, три процента. По време на Канонизацията на Свети Серафим за Светия в храм Свети Александър Невски, която беше много добре отразена от Медиите, на причастния канон, представителя на Руската Православна Църква, Волоколамския митрополит Иларион Алфеев, излезе с чашата с причастие и се зачуди, защо само 3-4 християни се причестиха, направи забележка на присъстващите, че така не е редно, като цитира Евангелието от Йоан, което споменахме по горе. Ето, тук е най-голямата грешка, на свещениците и на медиите, които имат претенции за възпитатели на народа, в истинната православна вяра. А за единението, за реда, за подготовката за Свето Причастие, почти не се загатва. Ако един автомобил е без гориво, той не върви, така и един християнин лишен от Свето Причастие е псевдо християнин. Затова в днешно време, бих казал, че се радваме на много предавания по медиите, но „въртим на стартер, като кола без гориво“. Боксува и цялата държава, защото в душите на християните, не живее Христос, поради неправилното отношение към Светото Причастие. Всеки християнин е длъжен да се причестява често, а дължимото за това просвещение, лежи основно на свещениците. Те трябва да поведат това просвещение, чрез медиите и училищата.

Това наследство е получено след интелектуалния геноцид на Русия срещу Българския народ след 1944 год., когато бяха избити, без съд и присъда близо 70-80 хиляди духовници и интелигенция. Обезкървяване на родината ни и захвърлянето и на сатанинското бунище на безбожността. И до ден днешен малкото останал генетичен потенциал на нацията ни, изтича в чужди държави през терминал 2 на Софийското летище. Аз като духовник виждам лекарството за българският народ в Светото Причастение, защото „Бог е достатъчно силен да Си направи и нов народ от камъните“. Човек е призван, да господства над творението и да го владее, но когато изгуби благодатта на Светия Дух идва дисхармонията – убийства, кражби, насилие, злополуки, отчуждаване на хората един от друг. От друга страна, незнанието в пълнота на християнството, води и до появата на много други религии, които в момента имат толерантно отношение към православието. Те привличат много хора след себе си, от православния български народ. Просто пред очите ми трагедията на българският народ продължава. И то без война. Когато на едно дърво се отрежат корените, то лека полека изсъхва. Така и православният български народ е откъснат от благодатта на Светия Дух, а тази благодат е съвсем близо, просто Църква и медии трябва да запалят искрата и да върнат народа към придобиване на благодатта на Светия Дух, чрез Светото Причастие. Като свещенослужител от 4 години, от опит видях, как поверената ми Църква се препълни и вече е тясна. И истината е много проста, Светото Причастие, което вгражда всеки християнин в Богочовешкия организъм и там той намира своя духовен мир. И след като почнат, по често да се причестяват, Бог ги надарява не само с вечността, но и с духовни и материални блага, нужни и за земния живот. Ето това трябва, по често да се говори по медиите, в техните православни предавания. Защото пасивността по отношение на Евхаристията, е сто процента духовна смърт, не само за земният, но и за вечният живот на човека. Всички сме чели и знаем за Велика и Славна България. Народ, който е бил с Христос и пие от неговият непресъхващ извор. Народ, здраво стъпил на земята и няма, кой да го поклати. Сатаната е безсилен, защото сам Христос казва на своите ученици и последователи:

„а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни“, (Матея 10:30-31).

Чрез Светото Причастие, всеки рано или късно усеща Божията любов върху себе си и започва да отвръща със същото на Бог и към ближният си. Причастният канон ни кани:

„Елате и вкусете и ще видите, колко благ е Господ“,

който не желае смъртта на никой, но всеки човек е призован към блажен живот във вечността. Иначе второстепенни и третостепенни разисквания за Християнският живот по медиите има, може би малко повече за битовите, социалните и други проблеми, някъде виждаме и доста отрицателни прояви в духовният живот. Когато дори и духовният човек се отдалечи от живия Богочовешки организъм, става за присмех на дявола. Единствено Христос е безгрешен. По някой път, се получава и подигравка и със слабостите на някой християни и духовниците от страна на медиите, в частност Нова Телевизия. Но човеколюбивият Бог, не желае смъртта на грешника, а да се покае и да се спаси. В момента човек, може чрез медиите да се докосне до всички религии. Има и много книги, които проследяват историите на религиите, защото коренът на всички религии тръгва от едно място, след грехопадението на човек, а с Възкресението на човек, Бог желае да ги събере в едно Битийно начало, чрез въплътилият се Божи син.

„Аз съм Възкресението и живота“ (Йоан /1:25)

Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Цялостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, пътя на обожествяването.

Тя, религията, е дължима дан от Бог на подобието си. А виновността като служете в изпълнението си ражда почитта. Душевността се жертва, защото Духът е безсмъртен. Промяната не е атрибут на божия живот, но Бог у човека започва от тотема. Ние не можем да се отречем от този бог, но с висша воля и лично усилие сме освободени. Така всяка религия като потреба на времето слага своя „дялан камък и във всемирният храм, за хилядолетия – докато дрехите на цивилизацията много по-често се смъкват от снагата на човечеството.

Всеки има своето щастие като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен, както е казал нашият Господ Иисус Христос.

Пред човека, пред нас, винаги ще стои неразтълмена тайната:

— за Абсолютното и ограниченото;

— за Нетленното и тленното;

— за Съзерцаемото и реалното;

— за Духовния ритъм и културния феномен;

— за Мировото съзнание и личния светоглед;

— за …

Водим от казаното, авторът, си позволи дързостта, да постави кратките си лекции по „История на религиите“ пред взора на студенти и читатели като изява на Великата тревога, която е смущавала, преобразявала и изграждала духовното битие на човешкия род.

Великата тревога, която наричаме религия!

Всяка една религия е една нота с нейната ритмична сила, с нейната дължина на вълната и с това, дали можем да прибавим един бемол, един диез или нещо друго… И същественото кое е – ключът, върху който Вие пишете своята песен, своята хармония. Кой е този ключ, който ще Ви определи на Вас, как да хармонизирате, т.е. как да напишете нотите, за да направите хармония на песента, наречена религия. Този единствен ключ, безспорно, е Вашият Прародител, а този Прародител неизменно има своя Отец-Творител. В този смисъл, когато ще говорим за единство на религиите, трябва да изходим от тази неизменна Абсолютност – Това, от което нито можем да вземем, нито можем да прибавим. Той дава, но ние не можем да Му дадем освен поведение, което след това може да ни върне при Него; освен развитие, което след това ни прави Негова цялост. От тази Абсолютност, от която идва енергията за Сътворението (за която ще говорим), съответните логоси я трансформират във възможност да направят това, което ние наричаме Битие за себе си. Ние имаме Битие за себе си, но то е изходило от един Източник и в този смисъл няма религия, която да не изхожда от този Източник.

А както е въпросът за Сътворението, за метафизичната страна (една голяма част от тези тайни миналия път изнесохме) –   това е безспорното, че „Той е, Който е“ и така го наричат и така се пишат буквите около нимбата, около ореола на Бог-Отец, а след това и на Неговия Син. Там е сложено това: „Той е, Който е бил и Който е“, и който е вечен. Следователно, ако изходим от Вечността, то не значи, че съзнаваме своята преходност. Нашата преходност е в Неговата изява, но нашата същност е самият Той, когато се върнем така одухотворени, така цялостни с преходите, които са казвани във всички религии, че сте синове на Бога. Иначе смисълът на живота е необясним. Ако трябва човек само да дойде дотук в различните полета на своето битие, с различните културни ценности, които носи, и след това да се затрие в неизвестноста – тогава нито Творецът е творец, нито творенията са творения. Това е една нихилация и това е една отрицателна теза, ако някой иска да я изповяда.[1]

 

От тази книга и подобни на нея виждаме, че истината е една, а религиите много. А истината я откриват тези, които искрено я търсят. Или както казва големият писател Марк Твен,

„човек има два велики дни в своя живот, първият когато творецът на вселената го сътвори, чрез съработниците си на земята, неговите родители и вторият, когато човек осъзнае, защо се е родил, какво е неговото призвание в творението“.

Но в днешни времена много малко хора не осъзнават този втори ден. Бих желал духовниците и медиите, така да заработят, че всеки българин да осъзнае този втори ден от живота си и да намерят истината,

„защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.“, (Деяния: 4:12).

Поразяващо противодействие на всички религии е личността на Иисуса Христа, защото той е носител на не лицемерната любов, за която е жадна всяка човешка душа.

Точно описание на предаванията дава и Зорница Гюрова, в книгата си „Образът е медия“:

Специализираните предавания за религия в българските телевизии информират зрителите най-вече за случващото се в лоното на Православната църква; разказват за съборните празници и житията на светиите: съобщават за предстоящи събития или акции на енориите и епархиите; алармират за духовни проблеми. Те просвещават и подпомагат зрителите в разбирането на спасителната Православна вяра. Актуализират църковната история и памет в съвремието. Динамизират диалога между членовете на Църквата, между представителите й на различни й поместни поделения. Мобилизират в благотворителни акции вярващите християни. Съдействат за личното осмисляне на живота и изпитанията в него. Свидетелстват за спасителната мисия на Църквата Христова в един секуларизиран свят. Регистрират и показват как хората живеят вярата си. Допълват картината на постмодерното разбиране за култура, в чийто обсег секуларният свят е поставил религията. Критично допринасят за изграждането на авторитета на духовенството и клира. Вдъхват обич към християнския род и Отечества Подхранват общественото мнение с християнски ценности. Защитават човешкото право на свободно слово на религиозните граждани. Православните телевизионни предавания в България допринасят за ОБРАЗонателната роля на медиите в публичния живот, защото насочват вниманието на зрителят към Бога, изявяват Божия образ в човека и му задават вертикалните хоризонти към Твореца.“[2]

 

От по-горе виждаме и искреното желание на българските телевизии да информират за случващото се в БПЦ. В БНТ е Горан Благоев с предаването „Вяра и общество”, Портал култура Явор Дачков, Калин Янакиев, Делян Екимов, ТВ предавания и медии насочени в търсенето на истината, защото душата на всеки човек е християнска, във всяка душа има място за Бога и който търси ще намери. Бързо развиващият се хуманизъм търси: ще забележи прот. Георги Флоровски и много бързо преоткрива православието, а свещениците са длъжни да проповядват „Целият Христос”(ап. Павел), за да може всички човеци, чрез тайнството Свето Причастие да се вградят в живия Богочовешки организъм.

 

 

III.         Заключение

 

Според моето скромно виждане, за да се запълни пъзелът в лутане и търсене на истината, за да се отърве човек от робството на греха „Робът е роб, защото мечтае да си има роби” (Диоген), а свободата идва когато научим истината, за която ни призовава сам Христос. „Научете истината и тя ще ви направи свободни“, той трябва да се смири и покае пред Твореца и да научи правилата за Свето Причастие и тогава ще усети силата Божия, която издига падналият човек. Само с единението с Христа, чрез Свето Причастие, човек става Божии образ и подобие, за което е призван от Самият Творец (Пресветата Троица).

“ да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие;“, (Битие 1:26).

Ако духовниците, телевизията и медиите предразположат християните към по-често Свето Причастие за много кратко време ще се върнем към стародавните дни на златният век, защото няма да се надяваме на чужди народи, които идват с добро, а ни ограбват духовно и материално, а ще вървим по стъпките на великите Български царе, като Свети цар Борис Михаил, които заведе целият български народ при Твореца и го научи да черпи духовни и материални блага, за земният живот и да наследи вечният. Тъй че разковничето на завръщане към корените си остава, чрез реалното живо общение с Христа, чрез „Свето Причастие“, за което най-малко се говори и проповядва.

[1] Ваклуш Толев, „История на религиите“, 1992г. – 7,9 стр.
[2] Зорница Гюрова, „Образът е Медия“, 2016г.

йеромонах Константин, игумен на Манастир св.вмчк.Пантелеймон

IMG_2407
Презентация на Манастира