Авторски проекти, Религията в медиите

Присъствието на религиите и религиозното в медиите

Присъствието на религиите и религиозното в медиите

Тема: „Присъствието на религиите и религиозното в медиите”
2017 год.

 

Изготвила: Десислава Дочева                    Проверил: проф.д-р Тотка Монева  фак.№ 16149

 

       УВОД

            Да пишеш за реалния живот на Църквата и да го представиш такъв, какъвто е точно в публичната сфера е занимания изключително трудно, а понякога дори и невъзможно.[1] Причината – за да го направи адекватно, човек се нуждае не просто от нови подходи, но и от напълно нови решения, които могат да бъдат представени на първо място само от професионални журналисти и на второ – от професионални журналисти, познаващи в тънкости каноните на Българската православна църква и църковния живот.

            На практика журналистите в нашата страна, превърнали религиозната тема в основа тема за писанията и предаванията си са изключително много. Това лесно може да се обясни със спецификата на религиозната журналистика, която не винаги е лесно разбираема за широката аудитория от една страна, а от друга – поднася темите по начин, който не е от най – атрактивните и привличащите вниманието.[2] Нерядко, една от причините религиозната журналистика да не е от най – популярните е и това, че тя се причислява по – скоро към неатрактивните жанрове на журналистиката като социалната и културна журналистика, докато погледите на по – голямата маса са насочени към полическите и икономически теми, и дори темите свързани със шоу бизнеса.

            Настоящата курсова работа е опитът ни да анализираме и да се запознаем в подробности с присъствието на религиозната тематика в медиите в страната.

            За пълноценното разработване на заданието ще е необходимо да решим следните задачи:

  1. Да идентифицираме до колко застъпена е религиозната тематика в бългаските медии и да отделим специализираните предавания и поредици публикации;
  2. Да проанализираме застъпеността в българските медии на фундаментални теми като религиозен фанатизъм, неграмотност на младите хора по отношение църковните канони, неразбирането им и др.;
  3. Какъв е аспектът в който БПЦ присъства в българските медии – положителен или отрицателен?

Предмет на изследване: присъствието на религиите и религиозната тематика в медиите.

Обект на изследване: предаването „Вяра и общество”, БНТ, с водещ Горан  Благоев

Методи на изследване: контентен анализ, анализ на литература по темата, интернет източници и публикации в специализирани издания.

Настоящата курсова работа е разработена в стандартна форма на 22 страници и се състои от увод, изложение, заключение и използвана литература

  1. Религиозната тема в медиите – учебно пособие по догматика или не?

В публикацията си „Състояние и проблеми на православната журналистика” председателят на Синодалния информационен отдел при Руската православна църква Владимир Романович Легойда заявява[3], че религиозните медии или публикациите в светските издания не са и не бива да се възприемат като учебно пособие по догматика, църковно право или нравствено богословие. Ако стъпим върху думите му, бихме могли да приемем, че религиозната тематика в медиите и адекватното отразяване на православните канони е по скоро феномен напълно възможен, ако се подходи към него от необходимия и правилен ракурс. Малко по – късно, в една друга своя публикация по темата Владимир Романович отново заявява[4], че „задачата при подаване на материала в съвременните медии е една: да се даде свидетелство за вярата и живота на Църквата, като начините за това могат да бъдат много”.

На практика, по страниците на вестниците и от екрана на телевизиите е трудно да се говори за това какво е Църквата или пък за това какво не е, но това достатъчен повод ли е да се откажем да го правим? Със сигурност не, най – малкото защото винаги има път и вяра чрез които да се намери средство за постигането на разбираем диалог за вярата в епохата на глобалните комуникации. И тук идва ролята на свещенника, който  отговаря на въпросите на дадена медия за църковните дела, да го направи на прост, достъпен и разбираем за аудиторията език, така, че да я спечели за темата. Да се направи така, че човек, прочитайки отговора му впоследствие да си обясни всичко, без за това да е необходимо да ходи в храма. „Нужно е да се отговори така, че позицията на отговарящия да предизвика уважение и внимание, дори ако разчупва зададения формат“, заявява Легойда.[5]

А според проведено през 2012 год. изследване от НЦИОМ[6] (Националния център за изучаване на общественото мнение), „отношението към Българската православна църква се подчинява на същите закономерности на които са подвластни държавните и други обществени институции. За общественото мнение, Църквата не стои извън събитийния контекст – факти с положително или отрицателно влияние. В този смисъл, колкото и странно да звучи, отнесено към институции като Църквата, тя също има своя класически „имидж” и „рейтинг”.

  1. Религиозната тематика и българските медии:

В българския телевизионен ефир и към момента присъстват редица предавания, посветени на религията, вярата и православието. Сред тях са предавания като „Вяра и общество“ (БНТ 1), „Неделна литургия“ (БНТ2), „Иконостас“ (Нова телевизия), „Християнството“ (ТВ Европа), „За вярата българска“ (СКАТ), „Църквата на мълчанието“ (СКАТ). Не на последно място, в ефир и  към момента е и денонощната програма на Пловдивската православна телевизия (чрез кабелни мрежи и сателит в областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали). Пловдивска православна телевизия започва излъчване на 11 февруари 2010 г. през уеб страницата на Пловдивска митрополия. Новият сайт е представен със Света божествена литургия в храма „Света Марина“. Пловдивска православна телевизия е част от дългосрочен медиен проект на Пловдивска митрополия за диалог на Българската православна църква с обществото. Продуцент на продукцията на телевизията е митрополията, а в екипа работят богослови, свещеници и журналисти под ръководството на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. 24 – часовият онлайн канал се превръща в прекрасен начин Божието слово да достигне до колкото се може повече хора. Друг добър пример е предаването „Вяра и общество” с водещ българският журналист и историк Горан Благоев. Предаването стартира през 2005 год. като продукт на обществена телевизия и до ден днешен си остава ярък пример за дългогодишна традиция в перфектното поднасяне на информация, обхващаща различни сегменти от широката аудитория и удовлетворяваща търсенията на онази част от нея, която определя себе си като православни християни. Разказвайки за предаването „Вяра и общество” и стъпвайки върху разглежданите в него теми няма как да подминем думите на дългогодишния декан на Православния богословски факултет при Великотърновския университет доц.д.р Димитър Попмаринов[7]: „За да изпълни своята роля, Църквата не трябва да се намесва в политическия живот, а на основата на своето учение да предлага решения, да тушира напрежението и да посочва Евангелието като пример за подражание“.

Тук е моментът да направим извод, че сама по себе си религията със сигурност не е езиков фактор, но по един или друг начин оказва важно въздействие върху аудиторията. В социолингвистичен аспект, това въздействие е толкова по – силно и ярко, колкото по – прост и достъпен е езикът на който религията говори и колкото по – тесни са връзките между религиозна и етническа принадлежност. В правото си сме да направим и още един извод, а именно, че религията е един от най – значимите фактори на наше време и така би следвало да се възприема от всеки адресат на религиозните телевизионни предавания например. Проф. Христо Катранджиев[8] от УНСС заявява, че: „зрители, които са на една и съща възраст, от един и същ пол, с идентично семейно положение, професионален статус, националност, религия и т.н., се различават по своите предпочитания и мотиви“, поради което „изследването на сегментацията следва да се задълбочи по посока на психографските характеристики, които дават представа за индивидуалността и начина на живот на зрителите“. Проф. Катранджиев въвежда и следните критерии за сегментиране на телевизионната аудитория:

  • Географски критерий: район, климат, зона на доминиращо влияние на телевизионните станции (географски) и размер на населеното място и гъстота на населението;
  • Демографски критерий: пол, възраст, численост на семейството, жизнен цикъл на семейството, професия, доходи, образование, социална принадлежност, религия;
  • Психографски критерий: начин на живот, ценностна ориентация и индивидуални психологически характеристики на зрителите.
  • Поведенски критерий: интензивност на гледане на телевизия (количество време за гледане на телевизия), очаквани ползи от телевизионната медия, степен на лоялност към телевизионни канали/предавания и зрителски нагласи към телевизионната реклама, към конкретни телевизионни канали или към конкретни предавания.

Стъпвайки върху критериите, въведени от проф. Катранджиев в неговата публикация и се опитваме да правим анализ на предавания като „Вяра и общество“ към критериите можем да добавим още и: съществуващи данни в различни насоки, напр. за деклариране на вероизповеданието, за нагласите на аудиторията към телевизионните канали, за нагласите към определени предавания и групи предавания и за особеностите на присъствието на Църквата в медиите днес.

По данни на Националния статистически институт (НСИ)[9], религиозните предавания през годините в часове са били, както следва (данните са дадени в табл.1):

 

             
  2010 2011 2012 2013 2014 2015
Общо предавания 660775 683127 732731 716466 773256 731207
Религиозни предавания 1565 1442 3834 12151 9930 6027
Относит. дял в общия бр. предавания,% 0,24 0,21 0,52 1,70 1,28 0,82

 

От табл. е видно, че най – интензивно религиозната тематика е присъствала в българските медии през 2013 год, след което постепенно е започнала да се понижава като часово време, докато през 2015 год. е спаднала почти двойно спрямо 2013-та. Ако направим сравнение с часовете, които са били отделяни за предавания на религиозна тематика през 2010-та и 2011-та година, то през 2013-та, 2014-та и 2015-та година религиозната тематика е била обширно застъпена в българския ефир.

През октомври 2013 г. социологическата агенция „Сова Харис“ провежда национално проучване[10], чиято тема: „Телевизията в България вчера и днес. Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната аудитория“ цели да идентифицира предпочитанията на българския зрител по отношение  излъчваните предавания по националната телевизия. Според данните от изследването, сред предпочитанията на аудиторията на обществената българска телевизия са предавания като: Панорама, По света и у нас, Референдум, Денят започва, Неделя сутрин и др., като 35 на сто от зрителските предпочитания се падат на сериозната и качествена журналистика, 28 на сто на разнообразните и интересни предавания, а сред останалите фигурират филми, сериали, документални поредици и др. От изследването е видно, че сред изброените предавания, предпочитани от зрителите на БНТ не са предаванията с религиозна насоченост. На друг въпрос от проучването, има ли предавания по БНТ, които следите, едва 0,3% са посочили „Вяра и общество” и „Богословие”. По отношение на въпроса дали харесват някои от изброените типови предавания, 6 на сто от запитаните мъже и 12 на сто от анкетираните жени са посочили „религиозните предавания”. На директния въпрос, дали харесват религиозни предавания, 27 на сто от запитаните са отговорили, че ги харесват донякъде, 64 на сто, че не им харесват, а една 9 на сто са дали положителен отговор, че ги харесват.

В съвременно изследване на релациите: „Църква – медии в България” медийният експерт и бивш председател на СЕМ Георги Лозанов твърди[11], че „взаимодействията между Църквата и медиите няма как да бъдат лесни защото те са институции от различни пространства и не е ясно, дали и доколко може да имаме някакъв предварително валиден модел за това как Църквата и медиите трябва да си взаимодействат“. Георги Лозанов застъпва теорията, че преносът на проблема на Църквата в медиите, която е посредник е предварително утежнен. Той определя храма като вертикално пространство, пространство с финална истина, докато медийното пространство е изцяло хоризонтално, т.е. няма развитие в посока нагоре, т.е. няма възможност за сближаване между двете. Като пример е посочено печатното издание – няма нищо по – старо от вчерашен вестник, на мястото на това, което днес е вчера идва нещо ново, което утре на свой ред също ще стане вчерашно и т.нат.

Проблемът тук има двойнствен характер. От една страна, медийното пространство е твърде освободено  за авторитетността на Църквата, а от друга, от гледна точка на медиите, Църквата е пределно авторитарно и неплуралистично пространство. Поставен по този начин проблемът, като, че ли сочи, че тези две пространства нямат допирни точки. Дали наистина е така?

В наши дни, когато комуникацията и информацията свързана с религията и религиозните теми е повече от широко застъпена в почти всички видове медии да се намерят допирните точки между журналистиката и религията е повече от наложително.

 

  1. Кратък анализ на присъствието на религиозната тематика в българските медии:

3.1. Предаване „Вяра и общество“, БНТ:

„Вяра и общество“ е предаване с автор и водещ Г. Благоев, което стартира по БНТ на 4 декември 2005 г. и днес е в едночасов формат веднъж седмично: на живо – всяка събота от 17.00 часа по БНТ 1, и чрез повторение – всяка неделя сутрин по БНТ Свят.

ЦЕЛИТЕ, представени на интернет страницата на БНТ[12], са следните: „Амбицията на предаването е да представи най-голямото традиционно вероизповедание в България – православието, като част от съвременната ни култура с всичко онова, което то предлага или ни се иска да предложи. Както и досега, ще останем верни на своя публицистичен стил, без да спестяваме всичко онова, което предизвиква недоумения и обърквания в обществото по отношение на Българската православна църква. Предвиждаме и директни включвания от различни знакови места в София и страната – средища на истинската духовност. Ще бъдем и там, където съществуват актуални проблеми, по които можем да помогнем. Освен че се развива като магазинно предаване за православна публицистика и култура, „Вяра и общество“ излиза от необятната сфера на православната духовност, за да потърси проявленията на вярата и сред представителите на другите традиционни религиозни общности у нас – мюсюлмани, католици, протестанти, армено-грегориани и евреи. Естествено, една от целите ни е да популяризираме и примерите на диалог и съжителство между различните изповедания в България. Използваме и всяка възможност да ви предложим материали за различни светини по света, свързани с монотеистичния култ, както и за живота на другите християнски църкви“.

АКЦЕНТИ: В анонса на предаването са изведени два основни акцента: представяне на православието и внимание към примерите на диалог между различните изповедания в България. Освен тях следва да се подчертаят други два: „православието, като част от съвременната ни култура с всичко онова, което то предлага или ни се иска да предложи“ и „магазинно предаване за православна публицистика и култура“. Първият от тези акценти има отношение към някои от най-дискутираните днес аспекти на религиозната журналистика, а вторият – към целевата аудитория и тематиката на предаването.

АНОНС: На интернет страницата на БНТ всяко от предаванията на продукцията „Вяра и общество“ преди излъчване в ефир има свой анонс, а след всяко предаване – резюме на съдържанието по теми, информация за участниците и техните основните тези по обсъжданите теми, както и други материали в съответния брой. Така зрителят има възможност да се ориентира в предходни издания и да избира материали според вкуса, нагласите, потребностите и предпочитанията си по отношение на темите и участниците в тях – това добавя много към функционирането на комуникативните послания на „Вяра и общество“ сред телевизионната аудитория. Така тези предавания, от една страна, притежават всички основни особености на телевизионната комуникация, а от друга, поради възможността за целенасочен и мотивиран избор в архива, и на съвременната интернет комуникация.

УЧАСТНИЦИТЕ в предаването са множество представители на духовенството, на изпълнителната и на местната власт, философи, богослови, културолози, антрополози, историци, политически анализатори, експерти по етнорелигиозни проблеми, езиковеди, юристи, лекари, учители, художници, актьори, писатели, журналисти, студенти, представители на обществени институции, дружества, инициативни комитети и фондации, общественици, държавни служители, миряни и енориаши, както и редица изтъкнати чуждестранни специалисти.

КОНТАКТ С ПРЕДАВАНЕТО: Зрителите имат достъп до пряката телефонна линия в ефир, на която задават въпроси към участниците в дискусиите в студиото както от страната, така и от чужбина, и публикуват мнения както на интернет страницата на предаването в социалната мрежа „Фейсбук“ (Facebook), така и на продукцията „Вяра и общество“ на интернет страницата на БНТ. В редица случаи, с цел представяне на позиции по обсъждани теми, се използват и записи на проведени чрез видеовръзка разговори.

            ПРЕСКЛИПИНГ на част от основните материали, застъпени в предаването през 2012 – 2015 година:

ИСТОРИЯ: Материал за връзката на опълченците с църквата „Св. Андрей Първозвани“ в София; честване на 200 г. от успението на Софроний Врачански; представяне на митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание, по случай 135 г. от въстанието; разказ на очевидци за спасяването на български войници от немски плен в Охрид през 1944 г. и за небесната намеса на св. Климент Охридски (история, станала сюжет на романа „Охридска балада“ и игралния филм „Спасението“); спомен за поп Сава Катрафилов, свещеникът в Ботевата чета; поредица, посветена на 200-годишнината от успението на Софроний Врачански, в която се показват някои от най-известните му ръкописи и зрителят има възможност да чуе автентичното звучене на новобългарския език в началото на 19-ти в.; разговор по темата „Руската църква и българите през войната от 1877-1878 – братолюбие и геополитика“; спомени на спасени български евреи за гражданската позиция на духовници, политици и общественици преди 70 г.; материал за Неврокопския митрополит Борис 65 г. след неговата смърт; рефлексии на разкола в Българската църква 25 г. след създаването на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности; дискусия за проблемите, свързани с канонизацията на Баташките новомъченици.

            РУСКАТА ЦЪРКВА „СВ.НИКОЛАЙ” В СОФИЯ: Дискусия с енориаш на руската църква „Св. Николай“ и представител на Министерството на външните работи по повод развоя на проблемите с руското Подворие у нас през март 2013 г.; репортаж и материал за бъдещето на смесената руско-българска енория на Подворието след завръщането в България на предстоятеля на Руското Подворие в София.

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ: Дискусия в навечерието на изборите за делегати на предстоящия патриаршески събор, които трябва да се проведат във всички диоцези на БПЦ; резултати от анкета сред зрителите за идеята в един неделен ден преди патриаршеските избори целият църковен народ по енории да определи тримата кандидати за патриарх; дискусия за предстоящите избори за патриарх; материал в памет на патриарх Максим по повод 3 месеца от кончината му; дискусия за отражението на конфликтите в Църквата върху предстоящия избор на патриарх; дискусия за тримата кандидати за патриарх; дискусия за отражението на разсекретяването на досиетата във висшия клир върху избора на патриарх; материал за бялото було и короната на патриарха; дискусия с писатели за избора на патриарх; репортаж за опита на обществото „Приятели на Русия и православния свят“ да накара Светия синод да прегласува тримата кандидат-патриарси; материал за произхода на практиките в различни църкви при избора на патриарх; разговор с новоизбрания патриарх Неофит по актуални теми от живота на Църквата и за неговото служение (първо в телевизионната история на България участие в предаване „на живо“ на глава на Българската църква); материал за посланията на трима от чуждестранните представители на православни църкви, гости за интронизацията, и очакванията към новия патриарх на обществеността; дискусия за епохата, в която преди 60 години е възстановена Българската патриаршия, за ролята на атеистичния режим в решаването на чисто църковни дела и за непознатите страници от новата история на Българската патриаршия; видеоматериал с архивни кадри за историята на Българската патриаршия в ново време и коментар на част от висшия клир за отражението на историческите процеси отпреди 60 г. върху църковната съвременност; позицията на патриарха за тоталитарното наследство върху Българската патриаршия; материал за завещаното и незавещаното от патриарх Максим; спомени за патриарх Максим; разговор за секуларизма с патриарх Неофит; материал за проблемите в Русенска епархия след избора на патриарх; проблемите и изборите в няколко епархии: Варненска, Средно- и Западноевропейска епархи; материали по повод обществените вълнения около избора на Варненски митрополит.

АРМЕНСКА ЦЪРКВА: Разликата между арменското и православното богослужение и историята на арменската практика за честване на Рождество Христово.

ОТНОШЕНИЯТА С ВАТИКАНА ДНЕС: Материал за папа Франциск и неговото становище за алчността, материалните неща, насилието и тероризма на религиозна основа; материал в памет на Йоан ХХIII (Анджело Ронкали) през погледа на историци, духовници и негов племенник; материал за първата среща на папа Франциск с журналистите, акредитирани във Ватикана; материал и коментар с гост в студиото за изказване на президента Р. Плевнелиев след интронизацията на новия папа; материал за прожекцията на документалния филм „Моето служение“, превърнала се в една от значимите инициативи във Ватикана през Седмицата за молитвено единство на християните в началото на 2013 г.

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПАТРИАРШИИТЕ: Дискусия по изразеното от Вселенския патриарх желание за демонтиране на паметника на екзарх Антим в една от двете български църкви в Одрин, за служене на гръцки език веднъж месечно в градовете по Южното ни Черноморие и за връщане в храмовете на реликвите, иззети от българската армия по време на Първата световна война на територията на днешна Турция.

            ИСЛЯМ И ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ: Дискусии за протестите срещу изграждането на джамии, за делата, които Главното мюфтийство води за имоти и молитвени домове, нагласите относно възстановяването на джамията в Дупница и намеренията на Главно мюфтийство да прокара арабска идентичност сред мюсюлманите в Родопите.

ИСЛЯМ И ХРИСТИЯНСТВОТО В СИРИЯ: Материал за разрушаването на манастира „Св. св. Сергий и Вакх“ край градчето Маалюля в Сирия ден след словото за мир на папа Франциск в Асизи; интервю с патриарх Григорий ІІІ Лахам (Мелкидска католическа църква в Сирия); разкази на сирийци, живеещи в София по повод молебена за мир, отслужен в катедралния храм „Св. Ал. Невски“; разказ с картина за сирийското градче Маалюля, запазило езика на Христос, което е арена на въоръжен сблъсък; съдбата на сирийците в християнските градове в Сирия; дискусия за влиянието на „арабската пролет“ върху християните от Близкия изток; материал за влошаващото се положение на различните християнския общности в Египет и Сирия; разказ на пленен войник от Свободната сирийска армия в социалната мрежа за съдбата на християните в страната, изправени пред троен избор: приемане на исляма, плащане на джизие или смърт; процесите в Сирия – заплаха за християнската общност.

СЕЛИЩА: Разказ за едно от трите селища в света, което носи името на Светия град – с. Йерусалимово, Свиленградско.

СВЕТСКА ВЛАСТ: Интервю с вицепрезидента М. Попова за изкушението, смирението и покаянието в политиката, за духовните ценности във време на криза, за мястото на предмета „Религия“ в училище, за съчетаване на християнските ценности с политиката и за личния път във вярата; блицинтервю с вицепрезидента М. Попова за нуждата от християнските ценности във време на криза.

ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ: Дискусия за възпитанието в християнски ценности и въвеждането на „Религия“ като редовен предмет в българското училище; разказ за вярата и възпитанието в религиозни ценности на децата в млади семейства, които се черкуват в храма „Св. Йоан Рилски“ към Софийската семинария; резултати от провокирана в интернет форум дискусия за вярата и възпитанието на децата в религиозни ценности; поздрав по случай 1 юни на децата от Неделното училище към храм „Покров Богородичен“ в София; резултати от разследване срещу Института по паневритмия; дискусия за механизмите и пролуките в закона, които дават възможност различни религиозни партии да стигат до децата (за преподаването на паневритмия в детските градини).

КРИЗА И ПРОТЕСТИ: Дискусия за мястото на Църквата в политиката и за отношението между активната гражданска позиция и смирението и молитвата; разговор с двете страни, свързани със случая на уволнение на иподякон, който е бил камбаните в подкрепа на студентския протест; дискусия върху позицията на християнските общности във връзка с кризисната ситуация в страната през първата половина на годината; дискусия за обществените вълнения като граждански и/или религиозноинституционален проблем; дискусия за мястото на религиозните общности по време на социална и политическа криза и социалната дейност на Църквата.

МЛАДЕЖТА НА БЪЛГАРИЯ: Дискусия по повод Деня на православната християнска младеж и семейство за начина, по който младите хора търсят храма, какво ги води там и дали Църквата успява да им бъде опора и утеха; разказ на двама актьори за пътя към вярата.

ЦЪРКВАТА И  СЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: Дискусия за сектите и техниките за манипулация на човешкото съзнание след втори смъртен случай на последовател на сектата „Анастасия“.

ЦЪРКВАТА И ГЕЙ ПАРАДИТЕ В СТРАНАТА: Дискусия по темата за същинското отношение на Църквата във връзка с организиран парад.

ДАРИТЕЛИ: Материал за Добри Добрев (дядо Добре) от с. Байлово, най-големия дарител на храм-паметник „Св. Ал. Невски“, и за образа му върху фасадата на столичен блок; разговор с М. Марианов, дарил спестяванията за изографисването на българския параклис в Антарктида.

ИЗЛОЖБИ: Разказ за ретроспективната фотоизложба по случай 110-годишния юбилей на Софийската духовна семинария; репортаж в аванс за предстоящата изложба в Националния етнографски музей „Кръстът в европейската култура“, организирана от посолството на Ирландия у нас; изложба и разказ за живота на архимандрит Рафаил, участник в Илинденско-преображенското въстание.

ЧЕСТВАНИЯ: Материали за честването на Софийската семинария на 110 години от своето основаване; репортаж за посланията от честването във Враца на 200 г. от успението на Свети Софроний Врачански

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГИ: Пл. Сивов представя най-новата книга на български език на протойерей Ал. Шмеман „Литургическо богословие“; разговор с режисьора и писател М. Вапцарова за нейната нова книга албум „Докосване до сътворението“; разговор с пастор А. Пилев по повод новата му книга „Пастори – агенти на ДС“ за дейността на държавата в протестантските църкви; писателят и драматургът Ал. Урумов за най-нова си книга „Тиква! Ботаника на чувствата“, разговор с доц. д-р Л. Любенова за нейната книга „Последните български владици в Македония“, събрала неизвестни документи от времето на Балканската и Междусъюзническата война; визуално представяне на книгите на акад. Вл. Йеротич „Завръщане към отците“, „Учението на Свети Йоан Лествичник и нашето време“ и „Психологическото и религиозното битие на човека“ в материала за неговата лекция „Загадката на греха“ в София.

СТЕНОПИСИ: Кампания за спасяване на стенописите в църквата на Сеславския манастир; кампания за набиране на средства за изографисване на параклиса в българската база на Антарктида; кампания на жителите от изселеното преди 55 години с. Караш за възстановяване на 150-годишния храм „Св. Николай“ в селото; кампания за възстановяване на стенописите в храм-паметник „Св. Ал. Невски“; кампания за реставрацията на средновековния манастир „Св. Архангел Михаил“ край гр.Трън; кампания за подпомагане на приюта на отец Иван в Нови хан.

БИБЛИЯТА И НАУКАТА: Интервю със сръбския богослов и психиатър акад. Вл. Йеротич за агресията като нагон (интервю); кратко представяне на лекцията на акад. Вл. Йеротич в София; канадският физик проф. Х. Ликлама за научните аргументи, които потвърждават Сътворението и истинността на Библията и противоречат на еволюционната теория (интервю в две части).

СЪВРЕМЕННИ ПРЕДСТАВИ ЗА ХРИСТОС: Дискусия за филмите, които изграждат съвременната представа за Христос, и причините, поради които съвременният свят се интересува повече от „сензациите“ и „тайните“, отколкото от написаното в Новия Завет; дискусия за пародирането и профанизирането на християнски символи и образи в популярната култура и в субкултурата.

ДИСКУСИИ: Репортаж за беседата „Православие и съвремие“, организирана от ателие-книжарница „Къща за птици“; материал за позициите на свещеници и богослови, изразени в дискусията „Чудо и вяра“ в ателие-книжарница „Къща за птици“; дискусия „Църквата и младите“ в ателие-книжарница „Къща за птици“; дискусия „БПЦ пред избор“ за избора на патриарх в Червената къща; репортаж за семинара на тема „Ролята на Църквата в обществото“, организиран от Евангелските съборни църкви в България.

ПОСЛАНИЯ: Откъс от посланието на Вселенския патриарх Вартоломей по повод гражданските протести в Турция и Европа; откъс от посланието на Българския патриарх Неофит за продължаващото напрежение в българското общество; откъс от посланието за мир на папа Франциск; откъс от посланието на папа Франциск за светския дух в Църквата и неговото отражение върху нея.

ПРАКТИКИ: Материал за смисъла, обредите и старозаветните праобрази на Светото кръщение; поменът на покойниците, Задушниците и Литургията; историята на традицията и митовете на пасхалните яйца; дискусия за истинския смисъл на християнския пост и заблудите, свързани с него; разговор с митрополит Гавриил за гордостта, гнева, прошката и смисъла на Великия пост.

ХРАМОВЕ: Материал за стенописите на катедралния храм „Св. Ал. Невски“; материал за проблемите в Криптата на храм „Св. Ал. Невски“; тема за проникване на „чалга-културата“ в храма на Златна Панега, дискусия за превръщането на Патриаршеската църква на Царевец в действащ храм.

ПРАЗНИЦИ: Материали по темите: защо Петдесетница е рожденият ден на Църквата, отклоняват ли се иконите, изобразяващи Възкресение Христово, от историческата достоверност на събитието; съмнението на апостол Тома и ролята му в християнството; смисълът на празника Вход Господен в Йерусалим; посланията на Православна неделя; посланието на Кръстопоклонна неделя; смисълът на църковния празник Сретение Господне; смисълът на Богоявление и практиките, свързани с него; материал за ролята на жената в християнството и Втора неделя от Възкресение, посветена на жените-мироносци.  

СВЕТЦИ: Неизвестното за св. Димитър; св. Терапонтий Софийски като реална личност или събирателен исторически образ; историята на преподобна Мария Египетска; разкази за св. Григорий Палама, св. Атанасий Велики и старозаветните патриарси.

ЧУДЕСА: Материал за необикновен трънен венец от църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище.

БОГОСЛУЖЕНИЯ:  Всенощно богослужение на Кръстов връх; литийно шествие с чудотворната икона „Св. Богородица – Достойно Есть“; пряко включване от Йерусалим на церемонията по снизхождането на Благодатния огън в параклиса на Божи гроб.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Широкото отразяване на въпросите, свързани с дейността на Българската православна църква, е свързано със значимостта на фигурата на патриарха и с обществените нагласи към нейните функции днес. Темите, посветени на кризата, протестите, отношението между вярата, Църквата и властта са породени от актуални обществени явления и процеси в страната. От своя страна, въпросите, свързани с конфликта в Сирия, търсят своя отговор както по отношение на връзките с християнската история, така и с настоящето и бъдещето на християнската общност. Традиционно присъстващите материали с общохристиянска и православна насоченост, от една страна, и търсените особености на релациите на християнството с историята, културата, науката и социалните проблеми днес оформят рамката на предаването през тази година.

Предаванията на религиозна тематика в българския ефик нямат цел да бъдат някакъв духовен цензор, а по – скоро да търсят истината за всичко онова, което светът ни предлага в днешно време на нас и на нашите деца. Всяко едно предаване малко или много тръгвайки от християнския и православен етос преминава до актуалните проблеми в страната ни или до теми, по които Българската православна църква има определено отношение.

В тази връзка, изпращачите на посланието – духовните и светски лица в предаването, реципиентите – познаващите и непознаващите ритуала, вярата и християнската етика, осмислят връзките помежду си чрез християнската концепция за търсене на истината.

Какво от равнищата на съдържание на посланията е обект на интерес от страна на зрителската аудитория, е въпрос, чийто отговор не би могъл да бъде еднозначен. На този фон отговорността на екипа на предаванията на религиозна тематика, каквото например се явява „Вяра и общество”, при формулирането на комуникативните послания в структурен и съдържателен план е наистина голяма, каквато всъщност е и възможносттта за изследване на различни аспекти на акомодацията в предавания като „Вяра и общество“ при отчитане на всички особености на компонентите, характеризиращи акомодационния комуникативен модел.

                                           БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Чапнин С. 2002.Православие и масс-медиа: каким будет сотрудничество в XXI веке?. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. Available from: http://www.religare.ru/2_1075.html
  2. Щипков А. 2002.Религиозная журналистика — журналистика экспертная. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. [цитиран 20.10.2014AD]. Available from: http://www.religare.ru/2_1260.html
  3. Легойда В. 2003.СМИ и религия: о принципиальной (не)возможности адекватного дискурса. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]. Available from: http://www.religare.ru/2_2878.html
  4. Легойда В. 2006.Религиозный дискурс в современных СМИ: можно ли говорить о христианстве в эпоху секуляризма. Церковь и время: Научно-богословский и церковно-общественный журнал [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]; 35:227–233. Available from:  http://www.mospat.ru/churchtime/churchtime35.pdf
  5. Легойда В. 2012.Състояние и проблеми на православната журналистика, I, II част: Интервю. Българска патриаршия [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]. Available from: http://bg-patriarshia.bg/
  6. Национален център за изучаване на общественото мнение. 2013.Обществено-политически нагласи. Юли 2013 г.[Интернет]. [Интернет]. [цитиран 20.10.2014AD]. Available from: http://www.parliament.bg/pub/NCIOM/20130715014554Obshtestveno-politicheski_Naglasi_July-2013.pdf
  7. Попмаринов Д. 2010.Православный этос в глобальном мире. Богослов.Ru: Научный богословский портал [Интернет]. Available from: http://www.bogoslov.ru/text/1243088.html
  8. Катранджиев Х. 2005.Критерии и показатели за сегментиране на телевизионната аудитория. Научни трудове на УНСС, том.2
  9. Национален статистически институт, Телевизионни предавания, http://www.nsi.bg/bg/content/3647
  10. Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната телевизионна аудитория. 2013. София: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век ; [цитиран 20.10.2014AD]. from:http://www.newmedia21.eu/proekti/medijno-povedenie-i-zhanrovi-predpochitaniya-na-natsionalnata-televizionna-auditoriya/
  11. Лозанов Г. 2007.Църквата в медийните практики. Православие.bg [Интернет]. Available from: http://www.pravoslavie.bg/автори/?a=Доц.+Георги+Лозанов#.VEjQCsFNeRs
  12. БНТ, предаване „Вяра и общество”, http://bnt.bg/predavaniya/vyara-i-obshtestvo-s-goran-blagoev

  [1] Чапнин С. 2002. Православие и масс-медиа: каким будет сотрудничество в XXI веке?. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. Available from: http://www.religare.ru/2_1075.html

[2] Щипков А. 2002. Религиозная журналистика — журналистика экспертная. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. [цитиран 20.10.2014AD]. Available from: http://www.religare.ru/2_1260.html

 [3] Легойда В. 2003. СМИ и религия: о принципиальной (не)возможности адекватного дискурса. Religare.ru: Портал „Религия и СМИ“ [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]. Available from: http://www.religare.ru/2_2878.html

[4] Легойда В. 2006. Религиозный дискурс в современных СМИ: можно ли говорить о христианстве в эпоху секуляризма. Церковь и время: Научно-богословский и церковно-общественный журнал [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]; 35:227–233. Available from:  http://www.mospat.ru/churchtime/churchtime35.pdf

[5] Легойда В. 2012. Състояние и проблеми на православната журналистика, I, II част: Интервю. Българска патриаршия [Интернет]. [цитиран 27.10.2014AD]. Available from: http://bg-patriarshia.bg/

[6] Национален център за изучаване на общественото мнение. 2013. Обществено-политически нагласи. Юли 2013 г.[Интернет]. [Интернет]. [цитиран 20.10.2014AD]. Available from: http://www.parliament.bg/pub/NCIOM/20130715014554Obshtestveno-politicheski_Naglasi_July-2013.pdf

 [7] Попмаринов Д. 2010. Православный этос в глобальном мире. Богослов.Ru: Научный богословский портал [Интернет]. Available from: http://www.bogoslov.ru/text/1243088.html

[8] Катранджиев Х. 2005. Критерии и показатели за сегментиране на телевизионната аудитория. Научни трудове на УНСС, том.2

[9] Национален статистически институт, Телевизионни предавания, http://www.nsi.bg/bg/content/3647

[10] Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната телевизионна аудитория. 2013. София: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век ; [цитиран 20.10.2014AD]. from: http://www.newmedia21.eu/proekti/medijno-povedenie-i-zhanrovi-predpochitaniya-na-natsionalnata-televizionna-auditoriya/

 [11] Лозанов Г. 2007. Църквата в медийните практики. Православие.bg [Интернет]. Available from: http://www.pravoslavie.bg/автори/?a=Доц.+Георги+Лозанов#.VEjQCsFNeRs

 [12] БНТ, предаване „Вяра и общество”, http://bnt.bg/predavaniya/vyara-i-obshtestvo-s-goran-blagoev

 

Беблиотека: ilovepdf_com