Проекти, Религията в медиите

ПРИСЪСТВИЕТО НА РЕЛИГИИТЕ В МЕДИИТЕ

Още от дълбока древност, както и  непосредствено след покръстването (865г) на българския народ, българското духовно пространство е пропито от ереси и секти.

Според историческите извори една от най- силните ереси, проповядвани по българските земи, е тази на богомилите. Тя се появява по времето на цар Петър (927-969) и напълно изчезва по времето на османското владичество.

В началото на XIX в. България става обект на чужда религиозна пропаганда. Освен Римокатолическата църква, която трайно се настанява в Българските земи още през XIV- XV в. и има пет епархии, нахлуват много протестантски общности- методисти, конгрегационалисти и баптисти, идващи главно от САЩ. В същото време не малко влияние оказва и сектата на Петър Дънов- основателят на бялото братство. След първата световна война в България се настаняват и мисионерите на Петдесятната и Адвентистката църкви. Не закъсняват и мисионерите от Свидетелите на Йехова.

След 1944 г. и държавата, и Църквата в България са в процес на радикални промени. Часовете по религия са изхвърлени от учебните програми, чиито последствия носим и до днес. Църквата губи своя авторитет.

След 1989 г. Комунистическата партия постепенно губи властта, така се дава и зелена светлина за безразборното нахлуване на нови религиозни движения, масово рекламирани и подпомагани от българските медии.

Съвременната религиозна ситуация в България е плетеница изтъкана от суеверие и езичество повлияни от културата и религията на прабългари и славяни. Преплитат се бели и червени конци, астролози, гледачи, баячи, езически атракции, като  кукерство и нестинарство. И всичко това не без дейното участие на българските медии. Тук изключваме специализираните православни медии, предимно електронни.

Например в дните когато празнуваме Рождество Христово, масово в медиите чуваме „Честита Коледа „ гледаме филми за „Дядо Kоледа”, говори се за „Коледния пост”. Така повечето християни остават с лъжовното впечетление, че Kоледа е Рождество Христово. Всъщност, какво е Коледа? Коледа е наименованието на древно езическо божество на славяните- идол. Коледа е бил бог на празненствата, чийто празник се чествал на 24- ти декември.

На 1 март всички вестници излизат със гръмкото заглавие „Честита Баба Марта”. Новинарските емисии, и не само, започват със „сърдечния” поздрав „Честита Баба Марта”. Така този езически обичай се превръща в нещо нормално сред православнита християни и с гордост се привнася в християнския живот. Почти всички хора считащи се за православни християни носят мартеници „за здраве, за късмет, за щастие”.Мартениците не ни помагат, напротив отдалечават ни от Бога. Всеки знае, че преплетените бели и червени конци сами по себе си нямат чудодейна сила, но се превръща в езическа мода. Превръща се в традиция, обичай, не без „услужливата” намеса на българските медии.

В много от т. нар. „кабеларки”, постоянно се излъчват специализирани предавания с участието на екстрасенси, астролози и „християнски” лечители. Интернет пространството ни залива с подобни реклами за хора, които предсказват бъдещето, развалят магии, но и правят такива за любов, пари и оправят всякакви житейски несгоди и нещастия. Това е пълна лъжа и измама. Сам Бог ни забранява да се доверяваме и да общуваме с подобни хора, защото всички те са в общение  с тъмните сили- бесовете. Вестниците постоянно бълват реклами на подобни бесовски сборища събрали се уж в името на Бога да помагат на изпаднали в нужда братя. Всичко това е дело на поднебесните духове. На човек не е дадено да знае бъдещето, което единствено Бог знае.

Медиите се ограничават предимно с показване на патриарха по телевизията на някой християнски празник. Репортажи се правят  при преизбиране на някой епископ или разместване във висшите етажи на клира, както и да се покаже кой епископ с каква кола се е появил или колко му е скъп часовника. По страниците на българския печат религиозни теми се появяват когато има събитие, религиозен празник, среща на някой епископ с политик или клюка свързана с опетняването на клира. Няма катехизация. По този начин е трудно православието да се противопостави на бездуховността витаеща наоколо ни. Естествено не липсват и специализирани радио и телевизионни предавания. Не липсват и дискусии, но могат ли да се справят? Могат ли да запълнят тази празна ниша, превърнала се в практика? Религията в медиите има почва, която е пясъчна и ронлива. Доказателство е радио „Сион” и телевизия „Вяра”, които вече не съществуват. Специализираното  предаване по БНТ „Вяра и общество” с водещ Горан Благоев, леко промени своа облик след скандала със Светия Синод и забраната на клира да участва в предаването, сътрудничеството постепенно започва да се превръща във война.

На 19 ноември 2016 г. стартира църковното катехизаторско предаване „Срещи с Православието”, което е двучасово и се излъчва всяка събота от 19:00 до 20:00 часа с водещ отец Методий Корчев.

Най- силно присъствие на религиозното (духовното) се наблюдава в интернет пространството. Водещи сайтове са pravoslavie.bg и dveri.bg. Сайта „Добротолюбие” също набира скорост. На 11.02.2010г. през уеб страницата на Пловдивска митрополия  започва да излъчва Пловдивска православна телевизия. Много храмове, манастири и митрополии вече си имат свои сайтове от които благовестят.

На цялата тази, на пръв поглед, картина от бездуховност и хибридна религиозност се прокрадва лъч светлина. Триъгалникът Църква- медия- реципиент работи. Религията учи на общуване с Бога, диалога е спасителен. Този спасителен диалог се изнася от храма, предава се върху хората. Учи на любов. Любовтта е най- съвършенната християнска добродетел, която помага на човека да живее в мир и хармония, във вяра и добротворство. Нека медиите бъдат мостта на вярата, защото вярата се придобива ежедневно, чрез Бог, чрез ближния, чрез медията.