новини

Параклисът „Св. Йоан Богослов“ в Рилския манастир

Обителта на св. Йоан Рилски е една от най-големите светини на България. Тя е неизчерпаема съкровищница на православната българска култура, с над хилядолетна приемственост. IMG_4313Уникална със своята архитектура, иконография, славянобългарска книжовност, тя е своеобразна академия на православното изкуство, показващо и стенописи с високо богословско съдържание.

Един от най-красиво изписаните параклиси в  Рилския манастир / от общо 8-те/ е параклисът „Св. Йоан Богослов”, разположен над Самоковската порта, в източното крило на обителта. Устроен е почти веднага, след като през 1817 г. майстор Алекси от с. Рила построява манастирското крило. Изборът на покровителя на този малък храм е пряко свързан с Рилския светец. Според Народното му житие, св. Йоан Богослов се явява на Рилския пустиножител преди земната му кончина.  Малкото почти квадратно по план помещение е засводено с голям сляп купол и е изцяло покрито със стенописи, подчинени на изключително интересна иконографска програма. Зографията е направена от Димитър  Христов Зограф, първороден син на Христо Димитров – основател на Самоковската художествена школа. Тя е окончателно завършена на 30 септември 1824 г., както свидетелства възпоменателен надпис над входа на IMG_4254западната стена на параклиса. Знае се, че основният зограф е имал и помощници – Костадин  Вальов и Йоан Икопописец, които са му помагали за изписването на олтарното пространство, стените и наоса.  Ктитор на стенописите е проигуменът и манастирски епитроп- архимандрит Теодосий Джика, който има заслуга и в подбора на иконографските теми. Този рилски монах  бил изключително начетен, образован и активен брат в  манастира в първите десетилетия на 19 в. Основните акценти в  зографията  са: литургичната и евхаристийна тема, застъпничеството пред  Бога, както и основните догмати на вярата и монашеството. В абсидата на източната  страна в олтарното пространство е разположен Иисус Христос „Велик Архиерей”, фланкиран от фигурите в цял ръст на св. Архангели – Михаил и Гавриил. Този избор,  напълно последователно  е изведен  и в украсата на повечето църкви и параклиси в Рилската св. обител.

Страдалческият цикъл в параклиса "Св. Йоан Богослов"

Евхаристийната тема – започната с Христос,  продължава с цикъл на Христовите  Страдания в олтара и завършва с Божествената литургия в слепия купол на параклиса.  Страдалческият цикъл включва евангелските сцени : Умиване на нозете, Тайната вечеря и Предателството на Юда, Бичуването на Христос, Предание Пилатово, Разпятие Христово и Полагане в гроба. Той е изключително интересен и многопрограмен, илюстриращ пътя на развитие на православната живопис през 19 в. Композициите са многолюдни, като някои обединяват последователни събития, развиващи се на фона на отрупано със звезди небе, изключително натоварени с драматизъм.  Архитектурата, висящите велуни, изписаните до най-малки детайли одежди на светиите говори за използването на конкретни модели от старопечатни книги и илюстровани библии.

Уникалното и неповторимо в този параклис е композицията „Небесната литургия”. Тя е разположена в зенита на слепия купол, около образа на Христос „Вседържител”. В тясна лента около нея е написана част от Евхаристийната молитва. Това е единствената подобна композиция в България от 19 в. Тя е свързана със средвековния „космически символизъм”, който се влага в църковната сграда- като космос, и купола- като небе.

"Небесната литургия" в параклиса "Св. Йоан Богослов"
„Небесната литургия“ в параклиса „Св. Йоан Богослов“

Това изображение възниква през 14 в.на основата на символическото тълкуване на Великия вход, споменато от св. Софроний, патриарх Йерусалимски, св. патриарх Герман 1 и св. Симеон Солунски.Христос Вседържител в параклиса "Св. Йоан Богослов" С включването на „ Небесната литургия” в програмата на куполите много точно се формулира църковното учение за Царството Небесно, където литургичния обред е най- важното дело на небесните служители. Върху звездното небе, между слънцето и луната е разположен образът на Христос като Владетел на космоса. Там е и мястото, където се отслужва Небесната литургия. Тя се извършва около две огледални изображения на св. Трапеза под балдахин, а тържествената процесия от ангели, облечени в дяконски облачения се ръководи от Христос – Велик архиерей и Бог Саваот.Христовата плащаница, носена от четири ангели В тържествения ход  ангели носят копия, рипиди, кадилници, св. потир и св. дискос. Върху гърбовете на четири от тях  е процесионалния аер- епитафос /Христовата плащаница/.IMG_3639 Особено впечатляващ  е образът на  Бог Саваот, Който възлага върху главата и раменете на ангел в архидяконско облачение покровеца /т. нар. воздух /за св. Дарове. Цялостната идея на иконографската композицията на параклиса е да се представят основни постулати на вярата. На южната и северната стена на параклиса са разпложени две мономентални изображения на св. Троица и св. Богородица- Царица на трон, заобиколена с летящи ангели. Те  представят основните  догмати на православната вяра – за троичността на Бога и св. Богородица като Небесна царица – Застъпница  на човешкия род. В арките около тях са поместени образите на св. Апостоли и пророци. Визуализацията на трите ипостаси на Господа – Новозаветната св. Троица има своите примери още в 17 в. Стенописът на Димитър Христов  от параклиса е почти еднакъв с творбата на неговия баща, рисувана през 1794г. в старата църква на Рилски манастир. IMG_3650Иисус Христос  държи масивен кръст, подпрян в скута Му, лявата Му ръка докосва сферата на космоса с изображение на слънцето, луната и звездите. Бог Саваот благославя с дясната Си ръка, а в лявата държи държи скиптър. Гълъбът на Св. Дух е обърнат към Иисус и е поместен в двоен лъчист нимб. Мащабната икона на Св. Богородица на трон в северния люнет е един от най- изисканите и качествени образи в цялото творчество на Димитър Зограф. Всички детайли са изработена с особена прецизност. В люнета на западната страна се намира едромащабната сцена ”Успение Богородично”, която кореспондира с другите по размер икони в параклиса. Внимателно са подбрани образите на зографисаните светци. На първо място те са свързани с  монашеската обител. Заради утвърждаването и разпространението на монашеството са изрисувани – св. Антоний Велики, св. Евтимий Велики и Теодор Общежител, който е  създател на първия общежителен манастир, и няколко стълпници. Изографисан е още  образът на св. Йоан Рилски, а редом с него св. Гавриил Лесновски – един от тримата негови последователи.IMG_4262 Сред стенописите разпознаваме преди всичко славянски светци- св. Сава Сръбски, св. Димитър Ростовски и Теодосий Печьорски, които се явяват и най- ранните техни образи във възрожденското изкуство. IMG_4306Дърворезбеният, позлатен иконостас  е изработен заедно с иконите на него. На царските двери се открива специфична иконография и символика в изображението на св. Благовещение – спускащият се върху кълбо от облаци Арх. Гавриил и коленичилата с кръстени ръце св. Богородица. Върху иконостаса има четири царски икони: св. Богородица, Христос Вседържител и св. Йоан Предтеча. Те са дело на Димитър Молеров от Банската зографска школа. Четвъртият образ,  патронният е на св. Йоан Богослов,IMG_4299 изписан от Димитър Зограф. Светецът е в неспецифична поза – допрал дясната си ръка до устните, а с лявата държи разтворено евангелие.  До него е символът му- орел, а над лявото рамо ангел, който му шепне. Живопистта в този параклис  е изпълнена в кобинирана темперно- маслена техника върху суха варова мазилка, която е нанесена на два слоя /ленено масло  и оловна боя/. Палитрата на цветовете се състои от миниум, цинобър, жълта охра, червена охра, зелена земя, креда, оловна бяла , ултрамарин, син смалт, черна от органичен произход. Интересен факт е, че е открит син пергамент, известен като берлинска синя, характерна за палитрата на зографите Молерови от Банско. Използвани са още златни и сребърни листове върху металните покрития по драпериите, дрехите и др.        IMG_4966Манастирската история  разказва, че през вековете проучване и реставрация на параклиса са правени само два пъти – през 1995 г. и 2012 г. По време на изследването се установява, че стенописите са съхранени в своя първоначален вид, но поради факта, че са силно замърсени се предполага, че при пожара /през 19 в./ това е единственият параклис оцелял в жилищните крила и използван за богослужебните нужди на монашеското братство.  След  реставрацията през 2012 г. се разбира, че стенописите са ярки, с празничен колорит. С особена интензивност и плътност на цвета в купола, с плавно, меко и прецизно изграждане на обемите и техните пропорции и като цяло  имат силно празнично въздействие. По всичко личи, че техният автор е добре обучен зограф, който отлично познава материалите на живопис, техните свойства  и владее техниката на изпълнение. Изследователите са категорични- изписването на параклиса „Св. Йоан Богослов” в Рилския манастир, което е първата самостоятелна творба на Димитър Зограф, е принос за развитието на църковното изкуство у нас по време на Възраждането.

Текст и снимки: Весела Игнатова

IMG_4487