Авторски проекти

Метохът „Пчелина“ в Рилската света обител

Автор: Станислава Кьосева

IMG_7523Красивата Рила планина крие много тайни и уникални кътчета, едно от тях е Рилският манастир. Величествен паметник, превърнал се в символ на българската вяра. Устоял на изпитанията на времето и успял да запази невероятно културно богатство.

През вековете в манастира са построени множество църкви и параклиси.

Метохът „Пчелина“ се намира на около 4 км югозападно от Рилския манастир. Пътят до него е живописен, стръмен и приличен на козя пътека. От мястото където се намира църквата, на около километър и половина над останалите сгради нагоре в планината, се открива гледка, която спира дъха с красотата си. От там се виждат като на длан разположени стопанските и жилищните сгради на комплекса.

Метохът през вековете е имал стопанско предназначение, обслужвал е нуждите на манастира. Животът на монасите в метоха не е бил никак лек, това разбираме от откъслечни приписки в стари книги от манастирската библиотека.

Прилежащата му църква „Успение Богородично” е издигната с дарение на първия български митрополит, въздигнат в сан по време на турското робство, митрополит Серафим, както и с дарение на неговия ученик Севастиян.

Тя е еднокорабна, едноапсидна с открита нартика от запад. Масивно изградена и засводена, като апсидата е вградена в дебелината на зида. Градежът е от ломени камъни, споени с IMG_7538кал. Стреховидна форма на покритието в наоса, подсилено с дървени греди – обтегачи. На пръв поглед малка и невзрачна постройка, но крие в себе си красотата на уникални стенописи.

Зографията на храма е красива и майсторски изпълнена. По техника и стил рисунакът тук много прилича на този от църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука“ изписана от родоначалника на Банско – Разложката художествена школа Тома Вишанов Молера през 1811 г. Това съвсем не е случайна, защото стенописите на църквата „Успение Богородично“ при „Пчелина“, са дело на сина на Тома Вишанов – Димитър Молеров, завършени през 1834 г.

IMG_7533Силно впечатление прави сложната многофигурна композиция на „Страшния съд“, разположена на цялата западна стена, отвън в предверието. Сполучливи са и ктиторските портрети на Севастиан отшелник и Серафим архиерей български с митрополитски жезъл в сакос
IMG_7537и двамата държащи макет на храма. Двата допоясни портрета са изобразени върху западната стена в наоса, от ляво на вратата. Те са едни от първите ктиторски портрети в Рилската света обител.

Димитър Молеров е бил богословски образован и при зографисване на храмовете проявява творчество, като не се опира само на техниката на иконописния канон, но пречупва сцените през призмата на своя светоглед. Усеща се желанието на твореца да направи наблюдаващия съпричастен с изображението. Едни от забележителните сцени, изписани в храма са Снятие Христово в наоса, Кръщение Христово в олтарната част. Една от особеностите за този храм е невероятно красивата и сравнително добре запазена иконография на Богородица Царица Небесна със старозаветни предобразни символи, която за пръв път се среща тук като композиция. В апсидата са изобразени Христос Велик архиерей и светците св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов и св. Николай Чудотворец, а на западната стена се вижда сцената Успение Богородично.

IMG_7536Таванът и иконостасът са дъсчени, украсени с изрисувани с блажни бои звезди, придаващи усещане за нощно небе. Венчилката на иконостаса е дело на Д. Молеров, но иконите в темплона са дело на неизвестен атонски монах. Има догатки, че става дума за Захари монах, но не може да се твърди със сигурност. Понастоящем иконите се съхраняват в манастирския музей.

IMG_7535Днешното състояние на този паметник, представител на българската възрожденска архитектура и живопис, се намира в доста окаяно състояние. Влагата руши ценните стенописи, а постройките около църквата са вече напълно разрушени.

 

 

https://youtu.be/4TU6btdThW4